Стихна вятъра в косата ми ,
гробището опустя ,
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля ....
Обърнах се към хоризонта ,
слънцето над кръстове залезе ,
а аз с надежда безприютна ,
от гроба чаках някой да излезе.
Приличаше на восъчна фигурка ,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа ,
за една неизчерпаема , мъжка човечност.
Най сетне е тихо ,
в своята болка сама ,
със спомените си утолила ,
копнежа по една безумно "моя" душа.
Ръцете ми трепереха ,
в изсъхналите рози се оплетох ,
очите те намериха ,
и дланите си молитвено сплетох .
Почивай в мир , обичам те.
Вто Дек 18, 2007 9:26 pm