Arwen На кръстопътя на своите надежди
Брой мнения : 33 Age : 35 Registration date : 15.11.2007
| Заглавие: Липсваше ми... все така е Пет Дек 14, 2007 11:49 pm | |
| Снежинки ли засветиха в нощта? Аз ли съм твоята съдба? Може би? Очаквай ме... Отново съм сама...
Отново връщам се и пак съм прималяла. От толкоз лутане по грешните пътеки. Отново връщам се и пак съм полудяла, липсваше ми... все така е. Господи. Навеки!
Ти ли повика ме тогава? Че нощта била студена. Аз ли сънувах те, непознала болката ти, че от тебе съм ранена?
Аз ли мислих се за тебе? Ти ли си ме носил във сърцето? Отприщи се и вятъра. Простена. Сълза ли е това, светещото по лицето?
Полудях ли пак. За теб. Или пък за нежност. Останах ли отново на средата? Че отминах отново оная, сляпата надежда. Дрипава била е, нямаше позлата.
Аз обаче тая вечер ще съм непозната. За мене и за тебе. Като оголените клони. Утре може обичта да се роди още от зората... Но не едва ли... Няма кой Бога за туй да моли...
Нека да е пристана ти тая нощ неопетнен. Уморена съм от толкова заглъхнало обичане. Прости ми. Никой не е съвършен. А ние с тебе все се разминаваме от толкоз босоного тичане... | |
|