Душата си раздадох я на птиците.
По равно на света я разделих .
Щом вълната във прибоя се разби ,
във пясъка отново я открих .
Щом гълъба във полет се взриви ,
докоснал слънцето едва ,
душата ми отново ще лети ,
от облаците взела своите крила.
Когато мечтата ми умира ,
задушена от множество лъжи.
Сили пак духът ми в себе си намира ,
и от сиви стъкълца грейва пак деня.
Чет Дек 13, 2007 6:07 pm