Посока - "Аз и те"

Възкръсвам ли или умирам?
Дали е мрак или пък светлина?
Загубвам се, а после се намирам,
ту грозна, ту красива за света.

Но крача...дори изгубила последния си дъх.
Не спирам. Търся ново ускорение.
Дали ще е пътечка или неизвестен път?
Достатъчно е, че е с ново измерение.

От мостовете изгорени няма вече дим
и небосклона пак осеян е с звезди.
И нов девиз изписват, който става ми любим
"Да бъдат покорени цели- не мечти."

До мен застанал като страж е мъж.
Подкрепя ме с приятелското рамо.
И аз му вярвам, че и в пек и в дъжд
ще пази тези, които днес ми викат "мамо"

И двамата, макар и от различни светове,
строим задружно бъдещето тяхно.
Погребали завинаги болка, гняв и грехове.
Единни в битките, забравили "какви във миналото бяхме"

И не е жертва, а възможност нова,
да бъда "себе си" във друга роля.
Усмихната, даряваща и горда,
и нежна - за тях "любимите" ми хора.

посветено на П... като приятел