Камбанен звън

Камбанен звън разцепва тишината
и музиката им кънти дин-дан дон.
Звуците прогонват бавно тъмнината,
за да открие душата своя роден дом.

И тя пристъпва с леки стъпки в този храм.
Звънти като малък меден чан...
"Аз върнах се- студено беше ТАМ
във мрака и платих със кървав дан."

Камбанен звън преплита се с гласчето
на чана, който днес е част от хора.
И провъзгласят възраждането на сърцето,
което временно бе спряло от умора.

Туп-туп, дин, дон- усилва се звука,
за да открие нежната хармония...
Слънчев лъч купола с трясък пропука
красива, феерична човешка симфония.