Всяка същност е красива

Все си мисля за 4 основни психични функции определени от К.Юнг- мислене, чувства, усещане и интуиция. Ако навляза в дебрите на физиологията, може би ще отдам преобладаването на една от първите две на водещето за всеки човек мозъчно полукълбо. Дали и от там идва това, че най-често двата ни профила при заснимане изглеждат различно взависимост дали преобладава мисленето или емоционалността в нас? И ако приема, че това е абцисата във възможната координатна система и по пътя към така наречената от Юнг "индивидуация" е тренирането и на двете ми мозъчни полукълбета и достигане на някакъв възможен синхрон във функционирането им, то къде ли е това, което той нарича "интуиция", а пък бабите 6то чувство?
И като се заинатя да ровя и търся нещо мира нямам. Като например темата за хомосексуалността- голям дебат падна с преподавателите и по "Психология на пола" и по "Психопатология"- отклонение, та отклонение. Да ама експериментално било доказано само 10% физиологични разлики от тези в норма и мен отговора хич не ме удовлетворява. ами колкото пъти чуя тази думичка "отклонение" и носа ми се сбръчква. Нещо не ми пасва на "моята същност", остава си проблема нерешен ....и така до преди две седмици. Мързелувайки, но и работейки/ разбирай четейки неща оценени от Егото ми като интересни/ се натъкнах на това
http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0707platon.htm
Дали е истина не знам / може пък и оправдание да е/, но ми харесва и кара да се усмихвам. Така поне в моите очи всичко влиза в норма и света е красив. А и премахва онази думичка съжаление дето не ми харесва. Освен това ме накара да се замисля- дали пък "моята интуиция" не стои на върха на леко "вирнатия ми" /разбирай чип/ нос?
Поне нищо не ми пречи да опитам да го слушам повече. Ай се е сбръчкал пак- сигурно има защо?