Прекърсти се преди сбогуване

Прекръсти се преди сбогуване.
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
...остави ме в мълчание от самота...

След време, по-малко ме обичай,
като пламъкът на изгаряща свещ...
И не променяй различия...
...отдавна изгубиха смисъл, подредба и ред...

И с мисъл не смей да ме докосваш.
Не понасям нежност след сбогуване.
Защото кръста е тежък, като анатемосване...
...а аз няма да помахам на тръгване...

Прости си вместо мене.
И мълчи. Наранен, сетне се зови.
А аз на мене ще простя вместо тебе...
И в сълзите ще прелиствам мислите...
...че винаги боли...

И пак по-мъжки ме обичай.
На инат или пък за суета...
И в съня рисувай ме, после прелиствай,
мене... и мойта грешна самота...

Но сега прекръсти се преди сбогуване.
И аз ще замълча в смирение...
Стигнахме до края и отново тръгваме...
На дòбър час! Усмивка давам ти,
последна от мене...