Сълзи две търкулнаха се.
Паднаха върху изкорубеното ми лице.
И залеза във своят дом от арогантност ,
насила , някак си ме взе.
Пробудих се. Но нямаше ги лунните лъчи.
Сърцето някак се погали , само от тръни
и лъжи. Кой ли ангел ме излъга , че от
предателството не боли ?
А болката разкъсва , по част от мене ,
всеки път щом в мислите ми спомена
присъства и на сила съзнанието превземе.
Но живота учи прав да си щом всичко ти отнеме.
В тоя свят , където чуждо се нарича всичко твое.
Където залеза обрича на изгнание думичката "мое"
Нищо нямам. Никоя не съм била. И даже чрез измама ,
искам пак да се намеря.
Глътка въздух искам. Изчистен от душевен смок.
Да бъда не през паралела на зъл човек.
Съзнание , не обричано на пепел и печал.
Просто някой на себе си хармония малко дал.
Нед Дек 02, 2007 2:11 pm