Студено беше тая нощ...

Студено беше тая нощ.
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...

Кожата настръхваше ми до полуда.
Объркаха се спомените през един.
Знаех, че ласката сега е друга...
И ти забравен си, като одеало в счупен скрин...

И сега отново от тебе се нуждая...
Объркано прехвълям лист след лист...
Прекършена е светлината на оная,
дето вярваше, че пътя може да е чист...

Цяла нощ беше безпаметно студено.
И аз търсих твоите следи.
Макар всяка истина да остана презряна и ранена,
спомените идваха на приливи от бисерни сълзи...

И от толкоз тичане из сенките заспах
уморена от тревога...
И спомена отиде си, от безбожия греховен...
И на сутринта отново бе студено. Но за Бога!
В стаята ми прозорецът цяла нощ е бил отворен....

Ди, невероятно е! inlovee

Зяпач Брой мнения : 18 Registration date : 20.11.2007

Краят е великолепен. Освен студ в стаята влиза и чист въздух. Няма нищо по-вредно от застоялия въздух. Very Happy