Мъглата

Мъглата

Падна , стелеща се на вълни ,
като захарен памук , и аз залепнах
в този поглед... в този студ...
Мъглата паднала е днеска... тук.

Падна. Мъглата ме превзе , като
огънят на морски бриз.....
Гладно куче тамън да зареве...
Мъглата викам я на бис ...

А то ще ме разкъса , втренчено
от лудост и от отчаяние....
Стига , моя малка грубост , дай
да подарим поне едно желание...

Знаем , че не ще отвърне никой ,
в пустощ тъне тая нощ света....
Но за какво ние .... Мъртъв е на
песента гласа. Нали укротихме
за ласка глада....

Във виелица ще се превърна,
за да мога за теб мъглата да разпръсна.
Да дойде искряща новата зора
и да откриеш с усмивка вълшебната дъга.